Портрет
Едуард Вик иска да популяризира българската литература
ОТ РЕГИНЕ ЗАЙПЕЛ

Офенбах – в началото имаше само една маркетингова идея: Едуард Вик искаше да популяризира създадената през 2001 г. в България агенция за преводи и от този момент това желание се превърна в традиция. „Искам да насърча и популяризирам българската литература”, казва бизнесменът. За тази цел учредява фондация, която през 2006 г. даде третата Награда Вик на български автор. Вик смята, че наградата от 5 000 евро (10 000 лева) вече е с утвърден авторитет в България. Селекционната процедура и церемонията по награждаването, която привлича редица представители на политическите кръгове и сферата на изкуството, допринесоха за популярността на движението за процъфтяваща родна литература. А сега Вик желае да привлече и вниманието на англоезичния свят към творбите на българските автори. Поради тази причина наградата включва и превод на романа на английски език.

Нито един от тримата носители на наградата, обаче, все още не е намерил своя чуждестранен издател. “И все пак на сцената има раздвижване”, заявява Вик с ентусиазъм. На церемонията по награждаването през м. ноември в София присъстваха над 1 000 гости, като беше предавана на живо във вечерните новини. В резултат на полученото от страна на медиите внимание, шестимата номинирани автори се радват на по-голям брой публикации. „Книги с печатен тираж между 500 и 1 000 са почти бестселъри”, казва Вик. Това се дължи отчасти на ограничения обхват от предлаганите на пазара книги и отчасти на ниския процент на търсене. Вик счита, че причината се крие във факта, че много малко българи четат книги. Един автор печели по 100 евро на книга. „Положението е отчайващо”, заявява той. Резултатът е деморализация на амбициозните автори. „Талантът остава неразвит и неизползван тъй като не е възможно човек да живее единствено от писане.”

Желанието на Вик е да спомогне за създаването на изпълнена с живот и бликаща от енергия литературна сцена. В името на тази цел тазгодишният победител Боян Биолчев, който е и ректор на Софийския университет, дари паричната си награда на млади автори с думите „Нека моят принос бъде този допълнителен стимул”. На 48-годишният Вик, който живее в Офенбах от 1991 г., определено не му липсва предприемачески дух, за което свидетелства и кариерата му:

Роден в Канада и израснал в Англия, той завършва „Литература, театър и преподаване” в Кеймбридж и организира екскурзии като мениджър преди да стане изпълнителна фигура в сферата на туризма. Туристическият бизнес започва да запада в началото на 90-те и Вик решава да използва езиковите си умения и създава собствена компания, която започва дейността си от един главен офис и се разраства, като към момента има 43 служители, годишни продажби малко под 3 милиона евро и осем клона в пет държави. Главният офис на компанията се намира на Луизенщрасе, Офенбах. Вик, който владее английски, немски, френски и италиански, е доволен от живота си в Офенбах и обича кратките разстояния от дома до офиса и обратно, но и пътува много – осем пъти в годината до София, но не участва в селекционната процедура за Наградата Вик. Комитетът за наградата, чийто членове са представители на академичните, бизнес, културните и медийните среди, избира ново жури всяка година. През м. април членовете на журито проучват издадените през предишната година романи на български автори (около 70 на година) и изготвят списък с номинираните кандидати.

Президентът на Фондацията смята, че Наградата Вик е най-важната от съществуващите в България литературни награди, които са около 10 на брой. Фактът, че на литературната сцена в една бореща се с ширеща се корупция държава участва чуждестранна фигура, прави тази награда изключително престижна. Самият Вик, обаче, не преувеличава важността на своята личност: „Разполагам с мениджър, който обича литературата и добра рекламна агенция. Аз само давам стимула.”

Frankfurter Rundschau (www.fr-online.de)