ШЕСТТЕ РОМАНА, НОМИНИРАНИ В КОНКУРСА "БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА" ЗА ГОЛЯМАТА НАГРАДА ВИК ЗА 2007

 

 

Владислав Тодоров

"Дзифт"

ИК Жанет 45

"Историята, която ще се опитам да разкажа тук, доколкото ми позволяват силите и паметта (които, чувствам, бързо ме напускат), започва отдавна, преди около двадесет години. Краят й се сложи снощи, когато аз, гражданинът Лев Калудов Желязков, бях пуснат на свобода. На тридесет и осем годишна възраст аз прекрачих прага на Софийския централен затвор, където излежах присъда за убийство и грабеж. Бях влязъл в едно историческо време, а излязох в съвършено друго – делеше ги денят Девети септември."

Владислав Тодоров

 

 

Галин Никифоров

"Добро момче"

ИК Жанет 45

"Луксозната сграда на Окръжния съд и Окръжната прокуратура светеше в синкавия зимен здрач като презокеански лайнер, хвърлил котва в тъмно пристанище. Наближаваше краят на работния ден и Павел стоеше до входната врата, хванал ръце зад гърба си. Беше уморен от досадните си портиерски задължения повече от обикновено, затова отегчено оглеждашеогромното мраморно фоайе и анемичните фикуси край стените, докато чакаше да се появят заместниците на окръжния прокурор, които винаги първи си тръгваха."

Галин Никифоров

 

 

Георги Тенев

"Партиен дом"

Издателство Алтера

"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фанелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах. разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, болката се оттича от тялото й, но тя също разбира: по-добре да спрем, по-добре и за двама ни. Синята плът на издълженото ми тяло излазва навън от завзетите устия. Падам по гръб, а тя се отпуска настрана, вода тече от двама ни, през двама ни. Обичам я, или я мразя? - никой не ме е питал нещо по-относително."

Георги Тенев

 

 

Мария Станкова

"Трикракото куче"

ИК Жанет 45

"Жълт път. Задължително прашен, коларски, от двете му страни – зелени полетa, а в дъното – слънце. Огромно, оранжево, топлещо, като край на света. Едно, две, три, четири... Може така. Така може. Кръг сред незрели жита, може и овес или ръж, все тая. Ръцете разперени широко. Краката – леко разтворени. Дишай! Седят си три сестри.......Откакто е написана тази приказка, трите сестри седят до прозореца и предат. Случва им се една и съща история. Неизменна. В приказките няма друг вариант. Няма право на избор. Всичко, което е написано веднъж, се запечатва в пространството и застива."

Мария Станкова

 

 

Емилия Дворянова

"Земните градини на Богородица"

Издателство Обсидиан

"Земните градини на Богородица" е една красива - за някои може би скандална - книга, която по неповторим начин улавя духа на Атон, забраненото за жени място. След като героините на Дворянова преминаха през музикално-еротическото ("Passion или смъртта на Алиса") и през опита на етическия катарзис ("Госпожа Г."), сега, в новия й роман, три Марии се опитват да осъществят копнежа си по непостижимото. В перипетиите на сюжета, в криволиците около бреговете на Света Гора, в търсенето на изчезналата Мария, Отказаното място (дали само на жените?) постепенно добива своя смисъл, зримост и плът.

 

 

Палми Ранчев

"Анонимни снайперисти"

ИК Фама

"Романът на Палми Ранчев отново разказва за това, което ни се случва тук и сега, във враждебната среда на безкрая на българския преход с всичките му лъкатушения и безумия. Без да се влива в познатото течение на съвременни романи, които описват криминалното битие на част от българското общество, авторът използва този фон, за да направи още по-абсурдно съществуването на героя си, дръзнал да бъде несъгласен, да се противопостави на онова, в което и медии, и политици днес ни убеждават – наведете главата, примирете се, защото има и по-лошо."

Силвия Чолева