ШЕСТТЕ РОМАНА, НОМИНИРАНИ В КОНКУРСА "БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА" ЗА ГОЛЯМАТА НАГРАДА ВИК ЗА 2008

 

 

Алек Попов

"Черната кутия"

Изд. Захарий Стоянов

„Въпреки представянето й като черен роман и наред с безспорно увлекателната фабула, съзирам в нея невероятна дълбочина на разсъжденията, както и проява на силен лиризъм и размисъл за смисъла на житейските ни избори. Чувството за вина и неизказаните думи, от които всеки човек, изгубил неочаквано свой близък, се е терзал, са представени изумително проникновено. Това е според мен най-силното авторско постижение в романа, встрани от основната сюжетна линия. Както и внушението, че само излизането от този лабиринт на мисли може да води напред. „

Мария Узунова

 

 

Александър Секулов

"Колекционер на любовни изречения“

Изд. Сиела

„В "Колекционер на любовни изречения" има нежна, магическа и силна история. Има и елегантни препратки към Габриел Гарсия Маркес и Милорад Павич. Все пак директни сравнения са неуместни, защото Секулов всъщност притежава собствен стил, без излишни думи, или думи за заменяне. За тях Александър Секулов казва, че са "плод от дървото на абсолютната свобода".

Весислава Антонова

 

 

Елена Алексиева

"Рицарят, Дяволът, Смъртта“

Изд. Колибри

„Рицарят, Дяволът, Смъртта“ определено не е роман за писането, но пък със сигурност е роман за разказването. Това става очевидно още от първите изречения, с осъзнаването, че цялото повествование ще бъде издържано в преизказно наклонение. Първоначалният ефект е импулсивен спомен за жанра на приказката; в крайна сметка обаче преизказното наклонение работи по-скоро като отстраняващ, отчуждаващ похват. Разказаното отива зад скоби, пред скобите остава една въпросителна – неизвестният субект, който препредава, преизказва.“

Ангел Игов

 

 

Евгения Иванова

"Фото Стоянович“

Изд. Балкани

„Книгата на Евгения Иванова представлява един образован опит да се мисли миналото като потребност от екзистенциални опори на настоящето; в същото време тя използва постмодерните похвати на играта и мистификацията, на преплитането между свое и чуждо, между реалност и фикция. В този смисъл са прескочени чисто белетристичните експерименти на последните двайсет години и текстът става пробив към един начин на писане, който може би ще се разшири в близкото бъдеще на нашата литература.“

проф. Милена Кирова

 

 

Пип Волант

"Мамка“

Изд. Фрувег - ПЗП

 

 

„Пип Волант е самороден талант“

Красимир Йорданов

 

 

 

 

Теодора Димова

"Адриана“

Изд. Сиела

„Адриана” е твърде личният, болезнен и пропит с безмерна любов поклон на Теодора Димова към нейния баща – писателя Димитър Димов. Тя не обича да нарича „Адриана” продължение на неговия „Роман без заглавие”, защото професионалната и чисто човешка скромност не разрешава дързостта да се съизмерваш с най- големите. Но сам по себе си „Адриана” е чувствен модерен роман – провокация към начина, по който умъртвяваш любовта, високомерничиш над съдбата и се надяваш, че неистовата самота на старостта ще те разплати с Бога.“

Маргарита Бойчева