Димитър Шумналиев
"Феродо"
Издателство - "Библиотека 48" Страници - 178
Измъкнах една история от предишната си книга "Влюбени разкази", защото ми стоеше недовършена - героят не получи наказанието си, не изпи чашата с отрова, която сам напълни. В тази история бохеми разказват в магнетичната кръчма "Под липите" разни спомени, колкото повече ракия тече в сюжетите, толкоз повече подробности изскачат, така да се каже, всеки следващ разказ накрасява предишния. Откъде да знаем, че доносник е докладвал всичко, дори и онези бисери, които само фантазията може да изработи. Ние, потърпевшите, го наказваме с тази книга. Дано получат възмездие и онези доносници, които по знайни и незнайни пътеки се заселват у нас. Ей така, седят в душите ни и пишат смъртоносните си репортажи.
Димитър Шумналиев
За автора:
Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира в университета в Айова, САЩ. Работил е във вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Литературен фронт", "Народна култура". Автор е на 15 книги, между които романите "Тресавището на Абдовица", "Речни духове", "Геена". Произведенията му са превеждани на английски, руски, немски, френски и други езици. Освен като писател Димитър Шумналиев е популярен като страстен колекционер и художник. Главен редактор е на вестник "Нощен труд".
Иван Голев
"Ох, лю/бо/в"
Книгоиздателска къща "Труд" Страници: 268
Прониквах в нея милиметър по милиметър, сякаш нишките, които я държаха цяла, щяха да се скъсат при най-малката грубост. Тя се разтваряше под слабините ми с незабележимата готовност на розов цвят, подлагащ боязливо, гънка по гънка своята жадна за светли ласки сърцевина. И двамата нямаше закъде да бързаме, Ена - защото в природата, която обитаваше, времето бе застинала каменна река, а аз - понеже исках безкрайно да се наслаждавам на странната ни закъсняла среща. Преди много години, в купчината гранитни отломъци хищният ми стремеж бе да я покоря, да я разтърся с мощта на себичната си младост, хранеща се с разбити сърца. Не бях успял и я наказах с бягството си. Ала в този вълшебен миг не исках никъде да бягам, копнеех сливането ни да продължи безкрайно, клетките на моето и нейното тяло да се откъснат една по една от бремето на досегашната си унаследеност и в щастливия хаос на новото зараждане да създадат обща плът, в която отмалели да се разтворим.
Иван Голев
За автора:
Иван Голев е роден през 1950 г. в София. Издал е книги с поезия, разкази, повести и романи, както и книги за деца. Преводач, автор на шест пиеси и на няколко филмови сценарии. Заместник-главен редактор на сп. "Съвременник". Почитател на творчеството на Хр. Бойчев.
Керана Ангелова
"Елада Пинъо и времето"
Издателско ателие "Аб"
Годините й натежаха като старо дюлево дърво. Плодът отдавна е обран, но клоните нямат сили да се вдигнат , дървото мислено продължава да носи товара. Време ми е, каза си старата Пиньо. Една вечер в гърдите й нещо жално изписука й тя си представи как в клетката на ребрата й пърха новоизлюпено голо пиле. Сигурно е орле, гладно е и аз трябва да го храня от плътта си. Докато си го мислеше, видя за един кратък миг как времето се преобръща в утробата на вечността, за да е отново с челото напред. Напред към какво. И кой ми даде очи да видя това. Усмихна се и махна с ръка. Животът й вече течеше в обратна посока и въпросите нямаха нужда от отговор.
Керана Ангелова
За автора:
Керана Ангелова е родена в село Бродилово, Странджа. От 1971 г. живее в Бургас и твърди, че този град е единственият за обитаване, пресъздаване, чувстване, дишане - последното е жизнено важно за поетите, които по рождение имат ускорен пулс. Има педагогическо образование, от 1979 г. практикува в различни бургаски училища. Работила е като журналист и програмен ръководител. Автор е на стихосбирките: "Лято", 1982 (издателство "Георги Бакалов"), "Подземна река", 1988 (издателство "Георги Бакалов"), "По-беззащитни глухарчета", 2000 (Издателско ателие "Аб") както и на повестите: "Зана", "Папазини" и романът "Елада Пиньо и времето".
Константин Илиев
"Поражението. Хроника от краткото столетие"
Издателска къща "Жанет - 45", "Факел" Страници - 367
Тази книга има автобиографичен характер. Променени по обясними причини са почти всички имена, както и описанието на някои второстепенни обстоятелства. Мемоаристиката по думите на Йосиф Бродели е последната крепост на реализма. Това, че този достоен човек с не особена симпатия споменава този литературен термин, не можа да ме накара да се впусна в ненужни стилистични упражнения. Разбирам реалистичното писане единствено като стремеж да се пише истината. Пилат Понтийски пък попитал арестувания Христос що е истина и от устата на божия син не дошъл отговор. От факта, че никой не може убедително да определи с думи понятието, обаче още не следва, че никой няма представа какво означава то.
Константин Илиев
За автора:
Константин Илиев е роден през 1937г. Носител е на международната Хердерова награда. За него Леон Даниел казва: "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близо е до Чехов". Завършва немска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава дисертация в Хумболтовия университет, Берлин. По-късно е драматург на Благоевградския театър, на Драматичен театър "София" и днес - на Народния театър "Иван Вазов". Най-известните му пиеси са "Музика от Шатровец", "Прозорецът", "Босилек за Драгинко", "Одисей пътува за Итака", "Великденско вино", "Нирвана". Превел е пиеси на Бюхнер и Брехт. Негови творби са поставяни в Полша, Русия, Австрия, Естония.
Христо Карастоянов
"Аутопия: другият път към ада"
Издателска къща - "Жанет 45" Пловдив, 2003г. Страници - 272
Тази дума аутопия, разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината "Мона Лиза", а после свири на китара и пее "Бандера роса", амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат "Калашников", както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството е подготвяло настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и възвишено... Само че пътят към ада е постлан с добри намерения, тъй че ако има и друг път натам, то и той ще е постлан със същото...
Христо Карастоянов
За автора:
Христо Карастоянов - Дядото е роден на 22.02.1950 г. в Тополовград. Живее и работи в Ямбол. Прозаик, драматург, поет с китара. Член е на Съюза на българските писатели. Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печелил е наградата "Чудомир" в Казанлък и "Златен ланец" в конкурса на "Труд", както и голямата награда на "Корпорация Развитие КДА" за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003). Христо Карастоянов е автор на 17 самостоятелни книги - белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Освен това е редактирал много книги, главно на млади автори и дебютанти. Автор е и на няколко пиеси, поставяни на сцените на Ямболския, Хасковски и Русенски театри.
Стефан Кисьов
"Екзекуторът"
Издателство - "Жанет 45" Страници - 108
Езикът Кохао Ронго-Ронго е от малкото още неразчетени от съвременниците древни езици. На него преди хиляди лазарници са говорели и писали жителите на остров Рапа Нуи или Пасха. Което в превод на български означава Великденски остров. Въпросното късче земя се намира в Тихия океан и попада в наши дни под юрисдикцията на република Чили. Днешните потомци на древната цивилизация, населяващи въпросната територия, обаче, и думичка не могат да обелят на мистичния Кохао Ронго-Ронго. Така че за нас той е мъртъв език, а литературата и всички текстове, написани на него, засега - може би и завинаги, ще останат загадка.
Стефан Кисьов
За автора:
Стефан Кисьов е роден в Стара Загора през 1963г. Завършва Френската гимназия в родния си град. Учил е в Пловдивския и Софийския университети. Следвал е и в Парижката Сорбона. Работил е като електромонтьор в трамваен парк, шлосер в химкомбинат, администратор в хотел по Черноморието, сценичен работник в Старозагорската опера, сервитьор, журналист на свободна практика в няколко столични вестника. В продължение на 3 години е бил емигрант във Франция и Швейцария. Стефан Кисьов има издадени 4 романа, публикувани над 60 разказа в центрания печат, както и много публицистични текстове. Автор е на пиесата - "Особености на българския национален секс", играна в Благоевградския театър.
Жури 2004 
Номинирани 2004 
